Get Adobe Flash player

Случаят с Читанка.инфо и защо има нужда от нов закон за авторското право

chitanka logo Случаят с Читанка.инфо и защо има нужда от нов закон за авторското право

Читанка.инфо

Един закъснял анализ на ситуацията, но за сметка на това с малко по-различна гледна точка.

Няма какво да се лъжем, показната акция на НСБОП може и да има законови основания, но това съвсем не значи, че те припокриват изцяло моралната страна на казуса. Фактът, че много от интернет потребителите скочиха срещу затварянето на сайта както и че в медиите новината беше отразена съвсем тенденциозно като “акция срещу организираната престъпност” дава основание да се поровим повечко и по-надълбоко.

1. Какво представляваше Читанка.инфо?

Това беше сайт, в който бяха качени множество литературни произведения. Сайтът се е поддържал както благодарение на своите администратори, така и посредством множеството си читатели, които са му изпращали материали. Тези материали са били:
а) Произведения на българските класици, чиито права са били продадени от държавата на някои издателски къщи
б) Произведения, изпратени до сайта от техните автори
в) Други произведения на живи автори или с “титуляр” наследник на автора.

Твърди се, е акцията е започнала след оплакване от някои издателски къщи, чиито права са били нарушени. НСБОП обаче не сваля произведенията по точка а и в, а и произведенията, които са изпратени на сайта от техните автори. Така пък съответно те нарушават правата на тези автори.

По точка в няма какво да спорим. Ако вие напишете книга, издадете я, искате да печелите от нея и изведнъж се намира умник, който да я качи онлайн, вие няма ли сте бясни? Естествено, че да.

2. Легалната страна на въпроса с българските класици и времетраенето на авторското право.

Нека сега разгледаме произведенията на български класици, които са били продадени на издателски къщи. Именно заради достъпа до тези произведения нададоха вой много интернет потребители. При създаване на литературно произведение авторското право принадлежи на автора до неговата смърт, след което преминава в наследниците докато се навършат 70 години от смъртта на автора. Ако наследниците починат преди този срок, то държавата става носител на авторското право докато изтекат тези 70 години. След това, според закона:

“Чл. 34. След изтичане на срока на времетраене на авторското право произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5, които продължават безсрочно. Органите по чл. 33 следят за спазването на тези права и по изключение могат да разрешат промени в произведението. (Чл. 15. (1) Авторът има право:
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;)”

Доколкото е известно , Правата върху произведенията на Каралийчев, Елин Пелин и Йовков се държат от ИК Туд. Нека сега видим кога са починали тези автори и да прибавим 70 години, както е според закона. Каралийчев – починал 1972г + 70 = 2 042 г ще изтече законния срок за упражняване на авторското право. Според Дневник, правата на произведенията му са били продадени на Труд от наследниците. Елин Пелин – починал 1949г +70 = 2019 г. Правата са били продадени на Труд от наследниците. Стигаме до Йовков обаче и … олала! Починал – 1937г + 70 = 2007г. Значи според закона “произведенията могат да бъдат използвани свободно при условие, че не се нарушават права по чл. 15, т. 4 и 5″.

Значи акцията на НСБОП накърнява не само правата на авторите на произведения, които са ги изпратили на Читанка.инфо, ами и правата на българското общество като го лишава от свободен достъп до произведения, считани за анционално богатство!!! Well done, като се казва.

3. Легалната страна на въпроса с двойния стандарт при заплащането и ползването на авторски права.

Много блогъри цитираха прословутия член 24 от закона:

Чл. 24. (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

Е ли или не е Читанка.инфо една общодостъпна библиотека? Според мен е. Още повече, че сайтът не изисква никакъв вид членство и членски такси, както физическите библиотеки. Нито има реклама или печели по някакъв начин от трафика си. Тъй като не съм ползвала Читанката, си направих труда да отворя едно от нейните копия, все още достъпни в нета. И открих, че текстовете са качени като HTML без възможност за дънлоуд. Разбира се, на който му се занимава, би могъл да копира текста и да го принтира, но пък от друга страна, във всяка физическа библиотека има фотокопирна машина, която се ползва срещу минимална такса, нали така? Само че има една огромна разлика между библиотеката в квартала и Читанката. Библиотеката е държавна, уважаеми читатели. Може би издателските къщи още не са се сетили да надъхат държавата срещу държавата, разбирай ГДе БОП срещу библиотеките.

4. Заплащане за ползване на произведение. Ето тук достигнахме до една друга страна от дискусията. Книгите в библиотеките са или закупени от самите тях, или са били дарени на библиотеките от трети лица. В закона пише:

“Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.”

Споменава се също, че всеки търговец, разпространяващ произведението, дължи на автора … нека го наречем такса или обезщетение, понеже Деси е дизайнер, не юрист. Тоест издателската къща, която публикува произведението дължи на автора някаква парична сума. Интересно в хипотезата на член 19 какво ще дължа аз на автора, ако съм закупила книгата Х, прочела съм я и искам да я продам на друг човек. Да речем, че вместо пазарната цена от 10лв, на която съм я купила аз, я продавам на цена 2 лв и така книгата обикаля 200 човека. Някои от хората дори решават да я подаряват, а не да я продават. Приемаме, че авторът е жив. Той, както и неговата издателска къща ще загубят от моите действия заради пропуснати ползи, но пък досега не съм чула някой да е подгонил търговците книги втора ръка на Славейков за обезщетения.По същия начин става и споделянето на книги онлайн. Има една разлика обаче – книгата се изхабява и в крайна сметка, прокъсва, но онлайн копието не губи нищо от това, че е било разпространено онлайн.

5. Двойните стандарти при използването на поризведенията на класици.

Българските деца СА ЗАДЪЛЖЕНИ да учат до 8 клас.

В 7ми клас са включени авторите:
>> Христо Ботев – “На прощаване”
>> Иван Вазов – “Немили-недраги”
>> Иван Вазов – “Една българка”
>> Иван Вазов – “Опълченците на Шипка”
>> Иван Вазов – “Българският език”
>> Алеко Константинов – “До Чикаго и назад”
>> Алеко Константинов – “Бай Ганьо ”
>> Пенчо Славейков – “Неразделни”
>> Пейо Яворов – “Заточеници”
>> Елин Пелин – “По жътва”
>> Йордан Йовков – “По жицата”

В 8ми клас са включени авторите:
>> Н. Хайтов – “Дервишово семе”
>> И. Петров – “Преди да се родя”
>> Н. Хайтов & И. Петров
>> Д. Дебелянов – “Помниш ли”, “Скрити вопли”
>> Е. Багряна – “Потомка”
>> Н. Лилиев – “Лирика”
>> Х. Смирненски – “Зимни вечери”
>> Х. Смирненски – “Приказка за стълбата”
>> С. Минков – “Дамата с рентгеновите очи”
>> Н. Вапцаров – “Песен за човека”
>> Н. Вапцаров – “Прощално”
>> Е. Станев – “Крадецът на праскови”
>> Й. Радичков – “Нежната спирала”
>> В. Петров – “Тавански спомен”
>> В. Петров – “Японският филм”
>> Б. Димитрова – “Жена”

Не е ли редно всички да имат правото на безплатен онлайн достъп до тези произведения, както и безплатен достъп в библиотеките до същите произведения? В крайна сметка има начини един текст да се качи онлайн и без право на копиране – така, че да е достъпен само за четене. Разбирам, че няма как да се издадат всички книги на класиците от държавата безплатно, за полза роду, но след като има желаещи да ги качват онлайн, то нека им бъде позволено.Значи аз съм задължен да се запозная с нещо, но освен това трябва и да платя за него? Брей, че закони!

6. Психология на потребителя – в интернет и на дивана вкъщи.

Това, че почти прочетох книгата на Хорхе Букай онлайн само ме накара да си я купя. Четенето на монитор е трудно. Освен това съм колекционер. Както и вие, както и всеки друг нормален човек. Книгите, които чета, обикновено притежавам и трудно се разделям с тях. Чувала съм само за един човек, който твърди, че след като прочете книга я дарява на някоя библиотека, за да могат и други хора да й се насладят. Този човек се казва Паулу Коелю. Тъй че мрънканията на издателските къщи как били ощетени “с милиони” са просто ужасно неверни. Малко хора могат да си позволят да хабят сума мастило от принтера си за книгите, свалени от нета или пък могат да издържат да четат 200 страници на монитора. Просто не може да се сравнява с четенето на дивана, до който има масичка с кафе.

7. Истината е, че акцията на ГДБОП беше адски извън пропорции.

Почти като реакцията на евреите срещу Флотилията на мира. Главна дирекция с организираната престъпност нещо започва да прилича на Главна дирекция за борба с обикновения потребител. На мен просто не ми го побира акъла кой, по дяволите, праща ГДБОП срещу хората, занимаващи се с Читанка.инфо? Това са компютърджии, не банкови обирджии, нито наркобосове. Има си законов ред на подаване на иск в съда от засегнатите лица или организации. Читанка затвориха, но Замунда и Дата си стоят. Страхотно, нямам думи.

8. Принципът на свободно споделяне в интернет.

Именно благодарение на него Мрежата има милиони потребители. Споделянето на информация с други хора води до създаване на общности, микро общества. Човекът е стадно животно и нуждата от идентификация с различни групи, както и принадлежността към тях е основна психологическа нужда, колкото и да крещят различни хора в полза на индивидуалността. В този смисъл всякакви опити за ограничаване на свободното споделяне в интернет са краткотрайни и обречени, защото законите се прострират на определена територия или държава. Интернет надхвърля границите на държавата.

4 people like this post.

6 Responses to “Случаят с Читанка.инфо и защо има нужда от нов закон за авторското право”

  • Браво, Деси!

    От цялото ти размишление по този проблем, а и от моите лични размишления стигам до няколко извода:

    1. В Закон за авторското право и сродните права все още Интернет не се третира пряко, а се слага под общия знаменател на потреблението. Смятам, че е редно да се обособят членове специално насочени към споделянето в интернет.

    2. В същия този закон поради горната точка не става много ясно кое е ползване и кое разпространение.

    3. Нужна е сериозна реформа на този закон, тъй като все повече той почва да се цитира и става все по-спорен.

    В тази връзка имам мои предложения как би било добре законът да бъде променен, като се добави следното:

    1. Авторското право принадлежи на автора до неговата смърт и 70 години след това. След този срок ДЪРЖАВАТА трябва да получи авторските права със задължението да направи съответните произведения достъпни за ОБЩЕСТВОТО със или без то да заплаща за това.
    2. Авторското право НЕ трябва да се продава или предоставя ЕКСКЛУЗИВНО на нито една организация или личност, тъй като така се нарушават правата на обществото за избор на начин на достъп до даденото произведение, когато то е обществено значимо.
    3. Трябва да се направи ясно разграничение между термините разпространение и споделяне, тъй като когато аз си купя книга никой не може да ми забрани да я дам на баба ми да я прочете, защото тя не си я е купила!

    Надавям се след тази публична акция и след като се видя мнението на крайния потребител, държавата да вземе под внимание нуждите и желанията му да получи алтернативен достъп до информация и да не ограничава тези му права!

  • Деси:

    Допълнение, според единият от цитираните линкове, правата на Каралийчев са били продадени за 300лв.

  • нт:

    Наистина е хубаво че много хора заеха позиция по случая с ‘Моята библиотека’, Деси! Приятно ми беше да прочета твоето мнение.

    Такава реклама направиха на сайта малоумните, корумпирани милиционери каквато човек не би могъл дори да си представи…

    А на мен ми е драго да виждам логото, което дизайннах преди години за библиотеката на десетки места – копирано/пействано, променяно…
    Библиотеката е сериозен проект, а Борислав и другите заслужават орден. Тези хора са истинските будители на нашето време. Поклон пред делото им!

    И поздрави за теб.

  • N:

    Написаното от Вас се препокрива с моето мнение (само дето е доста по-изчерпателно и добре формулирано). Сега е важно да се намери начин Читанка да се запази, може би при малко по-други условия, които няма да ощетяват творците (да, творците, а не издателствата. Издателствата са една много дълга тема, няма да я започвам тук). С класиците въпросът е съвсем друг. Около спорът за Йовков един тиквеник от министерството се беше изказал, че нямало лошо държавата да продава права за класици на издателствата, било съвсем законно. То и аферата с “бедните” магистрати и правото за строеш се оказа законна, но не е в това въпросът, нали?

  • Desi:

    Днес се замислих – защо авторите на литературни произведения в днешно време не продават сами произведенията си онлайн? Вече няма нужда от издателства, които вземат големия пай от печалбата. Да речем аз съм автор. Пускам анонс към книгата си и първите няколко страници в моя сайт. Постъпва ми заявка, че лицето Х желае да му я доставя еди-къде си. Принтирам си на професионалната машина копието вкъщи (вярно, няма да е точно книга, но все пак), преценила съм си моите разходи и моята цена, добавям транспортните разходи – воала. По този начин се запазва и връзката с читателя.

    Истината е, обаче, че творецът си е творец и НЕ ЖЕЛАЕ да се занимава с такива неща, той просто иска “да излее” това, което е вътре в него. Доказват го и редица мои приятели фотографи, коитоосъзнават ползите от интернет и все пак нямат желание да се занимават с мрежата така, че да увеличат печалбите си.

  • N:

    Desi, защото са поставени законови прегради срещу това. Освен това се иска първоначална инвестиция за лиценз и тн, която никак не е малка. Но неизменно ще стане като с музиката, тоест тенденцията ще е към изключване на посредниците. Голямата истерия всъщност е именно заради това – интернет е естествен инструмент, който изключва една цяла индустрия – на издатели и разпространители. Не е чак толкова просто, но факт е че преводачи и автори получават един смешно малък процент от стойността на произведенията си и все повече ще се стремят да заобиколят издателствата. Много музиканти предпочитат да пускат музиката си директно онлайн чрез собствените си сайтове. Светът върви напред – в България с голямо закъснение.

Leave a Reply

Коментари
Времето лети…
April 2017
M T W T F S S
« Jun    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Скучни цифри